Родителите много се интересуват от онова, което се преподава на децата им. Те задават въпроси и изявяват желание да обсъждат  учебните програми. Този интерес е важен, но специално внимание трябва да се обърне и към „образованието“, осигурявано вкъщи. Липсата на интерес в домашното образование се изразява в склонността на родителите да купуват какви да е играчки, книги и дискове с детски филми и песнички. Често, те забравят, че „домашната“ програма е не по-малко важна от тази в детската градина. Преди детето ви да тръгне на детска градина, тя е единствената, с която разполага. В своите изследвания множество психолози и възпитатели са достигнали до следните заключения, а именно:

Първо:  детето непрекъснато учи нещо, и то не само докато е на детска градина.

Второ:   най-ценното образователно средство в предучилищна възраст е играта. Затова е много важно да се избират внимателно играчките, книгите и дисковете с детски филми и песнички, с които обогатяваме игрите им. Играчките, книгите, филмите и детските предавания  са учебниците на предучилищните години. Всичко зависи от осигурения от Вас материал, от способността Ви да си играете с детето и да го учите да си играе само.

Последното може да шокира много родители: излиза, че и родителите като децата трябва да се учат да играят! Обикновено се смята, че децата умеят да играят. Но някои психолози имат съмнения по този въпрос. Тригодишното дете не знае по инстинкт да прави сложни и интересни постройки от кубчета, нито да строи градове заедно с някое свое другарче. То се учи на това. Несъмнено за него е по-лесно да се научи да играе само или с други деца, отколкото за родителите да се научат да играят с него. За тази цел родителите трябва да напуснат своя свят на възрастни и да се поставят на нивото на детето, което за мнозина не е лесно.

Ние трябва да умеем да играем с децата, да измисляме игри, да им разказваме истории, да им четем приказки. За всички тези дейности е необходима техника, необходимо е изкуство, което се придобива. Но едва ли има нещо по-забавно от това да овладяваме изкуството на играта.

Обучението впрочем е винаги двупосочно – когато играем с дете, ние научаваме не по-малко от него. За много родители подобни занимания са прекрасен случай да открият онова, което им е липсвало в детството.