Валдорфските детски градини и училища съществуват близо сто години и са разпространени в много страни, включително България. Въпреки, че този изцяло различен стил на обучение е един от най-бързо развиващите се в света, много детски учебни заведения работят по обучението, възпитанието и социализацията на децата чрез метода на Мария Монтесори.

В последно време интересът към двата метода осезаемо нараства и броят им значително се увеличава. Затова често родителите се питат каква е разликата между двата вида детски градини и кой метод е по-добър за тяхното дете?

Валдорфска и Монтесори педагогика

Двата метода се разграничават главно по мястото на педагога и мястото на играта. Методът Монтесори се характеризира с централизирано значение на средата, в която всичко е пропорционално на размерите на детето и в която не присъстват много играчки, а по-скоро неща от бита. Този метод на възпитание се характеризира с липсата на възрастовите групи, както и липсата на игра в обучението.

Също така, ролята на възпитателя е на пасивен педагог, който загърбва собствената си дейност и власт, за да не попречи на детето да действа за себе си и се радва, когато вижда , че детето действа по този начин и постига напредък самостоятелно. Детето се учи чрез себе си, оставено свободно да си избира занимания и движения, а педагогът преподава малко.

От друга страна, при Валдорфския метод , педагогът заема важна роля в обучението. Средата също е организирана с играчки предимно от естествени материали и играта се счита за водеща за развитието на детето.

Двете педагогики имат много общи черти. Факт е, често поддръжниците на Валдорфската педагогика се позовават на идеите на известния италиански педагог и лекар М. Монтесори. И двете педагогики по света са приети, като реформаторски. Често биват сближавани, като направления, затова ще се постараем да отговорим на въпроса за общото и различното между двете педагогики.

Какво е общото?

1. Общият антропологичен принцип на двете педагогики, който подчертават е, че детето е различно, че принципно се различава от възрастните и че то само изгражда себе си и своите способности . Затова трябва да се тръгне не от социалната поръчка или изискванията на възрастното общество, а от детето, от неговите потребности за развитие и скритите у него заложби и способности.

2. Монтесори придава голямо значение на поддържането на ред и чистота в детската стая и в групата. Има специален раздел, посветен на възпитанието чрез домашни дейности – пране, чистене, миене и т.н. стават специални педагогически средства за развитие. Това съвпада точно и с Валдорфските принципи.

3. И двете педагогики не допускат манипулации и навлизане в „светая светих” (1) на детето – тайната, идваща на този свят с всеки човек, както и заложените у него от природата и Бог възможности за развитие.

4. Двете педагогики придават голямо възпитателно значение на връзката на децата с живата природа. И в двете се въвеждат различни дейности в градината, грижа за домашни животни, на по-късен етап работа във ферма и т.н. Връзката на децата с природата, екологическо възпитание е общото между двете педагогики.

5. Практическата насоченост е още едно общо поле на двете педагогики. Децата пишат делови писма, участват в производствена практика, създават собствени „предприятия”.

По какво се различават?

Съществуват и съществени разминавания между Валдорфската и Монтесори педагогика.

1. Роля на възрастния в развитието.
На Монтесори е присъщ мотивът да се защити детето от възрастния, който постоянно се намесва в развитието на детето със своите възрастни представи и ограничава неговата самостоятелност с постоянния стремеж „ да помогне”. Педагогът наблюдава детето, а помощ се оказва само в краен случай по молба на самото дете. Думите „ Помогни ми да го направя сам” са станали девиз на педагогиката на Монтесори. При Валдорфската педагогика възпитателят играе централна роля. Според нея отношението между възрастните и децата е „гръбнакът на цялото развитие”(1), отношение на любов, доброта, топлота, което да одухотворява цялата атмосфера в групата.

2. Ролята на фантазията в развитието на детето е основният спорен момент, основната точка на разминаване между двете педагогики.
Почти всички автори, отбелязват, като недостатък при метода Монтесори недооценяването на ролята на фантазията в тази възраст. Според нея образите от фантазията и приказката са израз на инфантилизма на детето, който го откъсва от реалния свят и този инфантилизъм трябва да бъде преодолян. В нейната практика се използвали реални фигури и изображения на предмети от околната действителност, които детето трябва да удостои, а приказките ги отхвърля. От друга страна, според Валдорфската педагогика подобен реализъм убива фантазията на децата и вреди на развитието му, а липсата на приказка обеднява неговия емоционален свят и речников запас.

3. Ролята и значението на изкуството във възпитанието.
Биографите на М. Монтесори описват такъв случай: В училище малката Мария се увличала от математика и естествознание. На едно представление в театъра, когато цялата публика била погълната от действието, Мария била погълната от …..решаване на математически задачи”(2). Изкуството не и правело впечатление и това се отразило върху нейната педагогика. Заниманията по изкуства – рисуване, живопис, музика, театър- не се поощряват в Монтесори детски градини. Обратно във Валдорфските детски градини изкуството заема централна роля.

4. Наличието на предварително подготвени от възрастните дидактични материали.
Това е централен момент в педагогиката на Монтесори. Детето трябва да работи по предварително преподаден образец (представяне на материала). Не се разрешава използване на материала по свой начин, тъй като във всеки материал е вложена определена обучаваща идея.
Валдорфската педагогика не поощрява такива изкуствено създадени обучаващи материали. Те са за истинската метла, а не „дидактическа”, не „дидактически боклук”, а за истински след работа с трион и трупчета.(1)

5. В Монтесори педагогиката липсва детска игра за разлика при другата педагогика.
Заниманията с развиващи дидактични материали по зададен алгоритъм не са игра, както отбелязват видни изследователи на играта. Според Валдорфската педагогика липсата на съществена игра е съществен недостатък на тази педагогика.

Посочените недостатъци на системата Монтесори са обсъждани широко в педагогическата литература. Това не трябва да води към негативна оценка, такава оценка е обективно погрешна. Мария Монтесори е разработила редица принципи, направила е редица наблюдения и открития, станали достояние на световната педагогика и до днес, като:

• Създаване на развиваща среда и ролята на средата за развитието;
• Откриване на феномена концентрация на вниманието;
• Идеята за „свободна работа”, когато детето е погълнато от избрания от него материал ( съответства на свободната игра).
• Подчертаването на самостоятелността на детето с акцент върху себеразвитието;
• Значението на сензорното развитие;
• Отделяне на сензитивните периоди и т.н.
Трябва да отчитаме и факта, че детето в Монтесори групата работи с дидактичен материал ограничен брой часове. През останалото време децата могат да лудуват и да играят на свои игри, да си рисуват, да общуват с възрастните и да си организират свободното време, така както и във Валдорфската педагогика.

Източници:
Загвоздкин В. Валдорфската детска градина. „Деметра”, 2007
Монтесоли М. Тайната на детството. Асеневци,2017