В една от предишните ни статии, научихме какво е приказотерапия и възможността, която приказките предлагат за въздействие върху децата. Следва да разберем как точно приказките влияят върху детското съзнание и какви са техните терапевтичните възможности.

Приказката ни въздейства на две равнища.

1.Съзнателно възприемане – „знам, че е на ужким, но аз приемам онова което приказката ми казва ненатрапчиво, непретенциозно с простичкия език, който аз разбирам“.

2. Подсъзнателно възприемане – въз основа на това, което детето е приело  като събитие, като преживяване, то си изгражда една собствена програма за действие, за ответна реакция, за онова което приказката е предизвикала в неговата душа, в неговото съзнание.

За приказката са говорили различни психолози и педагози, но в последните десетилетия темата за терапевтичната роля на приказката става все по-актуална. Науката ни дава много неща, на които не можем да не обърнем внимание. Още повече, че в момента в България процентът на деца със специални образователни потребности, процентът на деца с емоционални проблеми, с висока степен на развита тревожност и стрес непрекъснато расте. Ние търсим различни начини да помогнем на тези деца. И ето приказката е една възможност,  разбира се използвана с много добро разбиране на връзката на детето с такъв жанр произведения, с разбиране на връзката на нашето въздействие чрез приказката, съобразено с индивидуалността на детето с неговите възрастови особености.

Швейцарският педагог Пестелоци изрича нещо много важно, той казва: „В развитието на детето, знанието не бива да изпреварва нравствената зрялост“, т.е. не бива в ранна възраст да товарим децата с интелектуално напрежение. В ранна възраст е по-добре да работим за нравствената зрялост на детето. Нека то постигне онази нравствена и емоционална стабилност, която му дава възможността да бъде самото себе си, а после да възлагаме на неговите „крехки плещи“ различни интелектуални задачи, защото детето може да постигне много неща – но на каква цена? Понякога забравяме цената на тези интелектуални усилия.

Влияние на приказката  върху детското съзнание.

Приказката пленява не само децата, пленява и възрастните. Последните изследвания сочат, че старите самотни хора, които четат приказки започват да се чувстват много спокойни, тяхното поведение става балансирано. Те усещат  чувство за значимост, автономност и активност. Приказката има невероятен заряд да въздейства върху млади и стари. Защо е така?

Обясненията се търсят по посока на това, че езикът на приказката е изчистен до степен- най-елементарен изказ.Там нещата са простички, ясни и там героите са с много категорично определена нравствена ориентация. Те са или лоши или добри. Това позволява лесното възприемане на тези герои и моделите на тяхното поведение. Във възраст когато детето се развива, приказката е прекрасно средство първо за развитие на неговото образно мислене, тъй като децата в предучилищна и начална училищна възраст имат предимно нагледно-практическо или съвсем конкретно –образно мислене, т.е. те се нуждаят от много сетивни опори. Техният опит е много беден, а социално житейският е в процес на формиране. Тогава никакви преднамерени разговори с нравствен характер, не могат да повлияят на детето, защото то няма способността да ги разбере, но приказката достига при всички случаи до тяхното съзнание.

Терапевтичните възможности на приказката.

Специалисти, психолози, педагози през последното десетилетие изключително много работят върху това, какво може да даде приказката на детето. Много опити се правят в момента за влияние на приказката върху хиперактивните деца, върху деца за преодоляване на страха, за диагностиране на проблем . Допуска се често една грешка –  буйните, активните деца се квалифицират, като хиперактивни. А хиперактивността е заболяване. Тя се нуждае от диагностициране.

Приказката е едно изключително добро средство, което може да даде нужното спокойствие на детето, чрез различните си видове.

През първите 3-5 години детето обича приказки със сюжети за животни, защото животните говорят с човешки глас – това привлича вниманието на детето. След петата година, детето започва да харесва приказки с човешки персонажи. В подрастваща възраст – учениците се впечатляват от притчите и истинските случаи.

При всички случаи в работата с приказката трябва да сме ориентирани във видовете приказки и тяхното използване, а те са:

               1. Дидактически приказки  – това е приказка, чрез която ние се стремим включвайки детето в ситуация, да му помогнем да усвои определени правила и норми за поведение, които то трудно усвоява и показва в своя живот.

              2. Приказки с художествено-нравствен и естетически заряд .Те са ориентирани към формирането на нравственото поведение на децата. В тази възраст през първите пет години в съзнанието на децата се формират много важните психически структури.