Приказките са важна част от разгръщането на детската креативност и въображение. Често, децата се свързват с героите от любимите си приказки и пътешествията на героя пряко се отразяват на израстването на личността им.

Затова е важно е да разберем и осъзнаем какви приказки разказваме на децата си и как те влияят на тяхното развитие.

Авторови приказки

При тях майката, таткото, учителят съставят приказка, в която детето е основният герой. В тази приказка детето се идентифицира с герой, който е подобен на това същото дете, този герой изживява същите проблеми, които изживява самото дете в действителност.   Детето се докосва до този проблем чрез персонажа, който измисляме и по този начин става тази персонификация, която позволява на детето да се вгледа в собствения проблем, поставяйки се на мястото на този въображаем герой. И така преодолява своите страхове и тревожни състояния, в които е изпаднал.

Диагностични приказки

Те ни позволяват да открием проблем, нагласи, отношения на детето към различни човешки взаимоотношения, проявления в обкръжаващата ги среда, в която те се реализират. Когато децата трябва да преразкажат някаква приказка,  в повечето случаи всяко дете привнася нещо при описанието на героите, така показва своето вътрешно състояние или своите желания и стремежи. Две – пет годишните деца ако ги попитаме как си представят Червената Шапчица освен персонажите и облеклото, които знаем за нея, децата започват да си фантазират: едно казва -„О, Червената Шапчица е с бяла рокля на червени кръгчета, точно червени като червилото на мама“, а друго казва „О, Червената Шапчица е с лачени обувки, но имат и каишки“.

Всичко това показва, че децата имат някакъв стремеж, в случая да имат такава рокля и такива обувки каквито преписват на Червената Шапчица. Много често в такива разговори и измислени приказки, децата показват пристрастност към лошия герой. В повече от случаите това дете има някакъв проблем, има нужда да се изяви по някакъв начин, но няма модели на добро поведение и се персонифицира с отрицателния герой.

Профилактични приказки

Те могат да ни помогнат да отключим погледа на детето към значими неща свързани с неговото поведение, с неговото познание за живота и да го предпазим от различни негативни влияния. Първите десет години са сензитивен период за развитие на нравствените качества. Ако този период го пропуснем по-нататък ще ни бъде много трудно. Според  Джани Родари – известен педагог и писател , чрез използване на приказните ситуации можем да въздействаме върху развитието на въображението.

В своята „Граматика на фантазията“ той казва: „Кажете на децата две думи: куче и шкаф и ги оставете да измислят нищо с тях. Децата ще съставят многобройни ситуации: Кучето е в шкафа, шкафът е паднал върху кучето и ред такива ситуации, които помагат на детското въображение“. Разбира се и хуморът в ранна детска възраст е добро средство за обогатяване на хоризонта на децата. Джани Родари предлага да се използват и фантастичните хипотези. Той казва измисляйте непрекъснато някакви хипотези на децата, пример: „ Деца ако сега при нас влезе един слон какво ще се случи? и Какво ще стане ако този огромен хотел си изгуби копчетата“.

Чрез предлагане  на набор от подходящи за възрастта на децата приказки, да се подпомага овладяването на знания за покриване на ДОИ.

Съвместно с психолог в края на годината да се извършва диагностициране с помощта на  приказката, и да се предложат на родителите подходящи  за възрастта на децата такива.

Възможностите на  терапевтичните приказки в конкретни ситуации са големи.  Дори тогава, когато ни се струва, че не можем да овладеем някакъв тип негативно поведение на децата, ние можем чрез приказката да помогнем то да влезе в нормата към която се стремим.

Една приказна ситуация може да даде шанс на децата да се посветят на нещо, което им се вижда  чудно, да покажат една невероятна, духовна енергия, една физическа и психическа устойчивост.

Литература:

Василева, Е. Основи на началната и на предучилищната педагогика.