Лекарите и психолозите, които работят с деца, отдавна знаят, че първите пет години са най- важни за ефективното развитие, защото тъкмо тогава се оформя структурата на бъдещата личност. Опитите показват, че същите пет години са решаващи и за интелектуалното развитие.  Това означава, че колкото повече интелектуално стимулиране  осигурим на децата в началото на живота му, без да оказваме натиск, без да ги насилваме, толкова по-жива ще бъде тяхната интелигентност и по-висок техния коефициент на интелигентност в зряла възраст.

Що е мислене и как да научим децата да мислят?

Известният професор-педагог Джон Дюи предлага следната дефиниция за мислене –  „В основата на мисленето стои  разпозната трудност.“ Той отстоява факта, че: „Ние мислим само ако се сблъскаме с трудност или проблем “ ((Додсън.Ф. Изкуството да бъдеш родител 2005 г., стр. 240).

Нека разгледаме пример за това какво представлява мисленето на четиригодишното дете. Група четиригодишни деца си играят в кът в занималнята, където си ограждат дом със столчета и го обзавеждат. Сглобили са някои прости мебели от кубчета вътре в него, но тъй като площта е ограничена, налага им се да действат внимателно, за да не съборят вече готовите мебели. Това обаче не е по силите на Сашко, който е несръчен и много нервен. След няколко събаряния на мебели в импровизирания дом „учителката” заявява, сякаш е направила страхотно откритие: „ Трябва ни пазач, който да ни охранява . Сашко, ти ще бъдеш пазачът! Ще стоиш вън и ще ни свирнеш със свирката, щом някой се приближи. Хайде, ама да свириш много силно!“ Този пример показва, че в процеса на мисленето има три етапа.

Първият е възникналата трудност. В случая с децата проблемът е несръчния Сашко. Вторият етап се състои във формулирането на хипотеза или на идея, която ще разреши проблема. „Учителката“  открива идеята: „Сашко, ти ще бъдеш пазач!“ (Подразбира се: „Така ще стоиш вън от къщата и няма да буташ всичко!“) .Третият етап е самото решаване на проблема – Сашко приема ролята на пазач. Макар този пример да илюстрира мисленето у децата, трите основни етапа са еднакви за всяко мислене, от най-примитивното до най-изтънченото.

Видове мислене

Според  Харвардския професор по психология  д-р Джеръм Брюнер съществуват два начина на мислене –  „мислене на дясната ръка“ и „мислене на лявата ръка“.

Под „мислене на дясната ръка“ той разбира аналитичното, рационално мислене, съзнателното мислене, което усърдно, стъпка по стъпка достига до логическото заключение. То се възпитава и цени в училищата и колежите и главно на него се опитват да научат децата.

Но има и друг тип мислене, често пренебрегвано в учебните заведения – „мисленето на лявата ръка“, което е интуитивно и изпълнено с неочаквани обрати. То пък предполага, че мислещият се осланя по- скоро на несъзнаваното в себе си, отколкото на съзнателното и е в основата на големите научни открития и на радикалните нововъведения в областта на бизнеса или политиката. Ето защо е необходимо да учим децата си и на двата вида мислене.

Как да помогнем на дете в предучилищна възраст да усвои „мисленето на дясната ръка“?

Сензорният опит е от изключителна важност Според начина, по който се отнасят към сензорния опит на децата си, родителите се делят на три групи.

Едните са тези, които на всичко казват „не“ и активно обезсърчават детето в опитите му да изследва света чрез зрението, слуха, осезанието и обонянието си: „не пипай, мръсно е“. Вторите са безразлични родители, които възприемат пасивно и неутрално поведение спрямо тези сензорни проучвания. А съществуват и такива, които подтикват децата си да откриват света чрез сетивата си възможно най-пълно.

Надяваме се Вие да сте от третата група. Насърчавайте детето си да пипа предметите, да усеща структурата им. Необходимо е да помогнем на детето  да слуша звуците около себе си и да ги разпознава; непрекъснато да си служи с очите, ушите и ръцете си; да осъзнава красотата на лехата с цветята, да различава листата на липата от тези на брезата; да опипва грапавата и нагъната кора на борът  и гладкото като мрамор стъбло на явора. Дори шумът от късане на хартия, късане на парче плат, потропване върху стъкло или пластмаса, могат да изиграят ролята на трамплин към разпъпващата се чувствителност на детето и да обогатят целия му живот.

Предучилищните години са важен етап в развитието на децата

Предучилищната възраст е времето, когато трябва да помогнем на детето да осъзнае сетивния свят, които е в основата на мисленето. Освен разнообразни сензорни изживявания необходимо е да му осигуряваме и всякакви материали, които да стимулират мисленето му. Нека разполага с колкото иска хартия, пастели, флумастери и боя. Също така, могат да му се предоставят ножици със закръглени краища, купища стари списания, картон с различни форми и размери, дъска с маркери, кутия, пълна с всякакви парчета дърво, плат и хартия за правене на колажи, лепило, дървени кубчета с различна големина, строителни игри, пластилин и книги. Хубаво е да разполагате с магнитна дъска с магнитни букви и цифри.

Без изброените пособия детето ще срещне спънки в интелектуалната си дейност. Все едно да оставим студента без учебници. Трябва да осигурим и изложбен кът, където да закачим „художествените му произведения“. Когато подреждаме изложба от  сътворените творби на децата, те се чувстват горди от труда си и възнаградени в усилията си.

прекарваме часове наред в местата, които посещаваме , защото вниманието му не се задържа дълго.  Един от най-добрите начини да разширим полето на прекия опит на децата, като посещават места като пожарна команда, полицейски участък, музей, библиотека, печатница, хлебопекарница, военно поделение, банка, шивашки цех, строителен обект.

След посещението трябва да насърчим  децата да нарисуват това, което са видели и да разкажат впечатленията си. Да ги насърчим дори да направят „малка книга или албум“. Книгите, дисковете, филмите и телевизионните програми също са от неоценима полза за разширяването на детския кръгозор.

Да си спомним думите на психолога Пиаже: „Колкото повече неща вижда и чува детето, толкова повече неща иска да види и чуе.“ Много е важно абстрактното мислене на детето да се развие на базата на конкретен опит. Малките деца почти не са способни на абстрактно мислене, непроизтичащо от конкретни данни, но е напълно по силите им да мислят абстрактно във връзка с конкретни материали, които могат да видят, докоснат и вземат в ръка.