Поради електронната революция, въведена в домовете ни от телевизията и интернета, у днешните деца е по-трудно да се възпита любов към книгата и четенето. Ако искате детето ви да чете и да продължи да чете, като порасне, трябва и вие, родителите, да го приучите към четене и да бдите навикът да се запази. За придобиването на този навик първите седем години са решаващи.  Детето ви ще обича да чете и да купува книги, ако го насърчавате и възнаграждавате, когато го прави. Тук искам да ви обърна внимание на някои основни принципи:

Ако детето ви чете, не се тревожете за съдържанието на четивата му.

Няма значение какво желае и обича да чете – книга, списание, вестник, комикс – всичко е добро за него. Това особено важи за децата над шест години. Понякога родителите казват: „О, чете само глупости, текстове под картинки и всякакви безсмислици, ще ми се да чете хубава литература.“ Не се безпокойте. „Безсмислиците“ задоволяват някаква психологическа нужда на момента и това е добре. Щом чете, с течение на времето вкусът му ще стане по-изтънчен. Разбира се, така нареченият „проблем“ с безстойностната литература не възниква в предучилищните години, защото тогава детето ви „чете“ онова, което вие сте решили да му прочетете.

Как да изберем какво да четем не детето?

Намирайте баланс между фантастичните истории и истинските. Ако чете само истински истории, въображението му няма да се развие достатъчно. Ако обратно се ограничава само с въображаеми, измислени истории, ще пренебрегне четенето като средство за опознаване на действителността, в която живее. Научете го да избира и от едните, и от другите книги, когато ги взима от библиотеката или му ги купувате за собствената му библиотека.

Д-р Фицхю Додсън в книгата си „ Изкуството да бъдеш родител” пише: „Много родители правят грешката да свеждат книгите, които детето им чете, само до взетите от библиотеката, защото така пестят пари. Обаче същите родители му купуват много играчки за Коледа. Ако майката действа по този начин, тя съзнателно или не му казва: „Играчките са по-важни от книгите, след като ти подаряваме играчки, но не и книги.“ А детето, особено в предучилищна възраст, има нужда да притежава собствени книги. Трудно е за детето да израсне, уважавайки книгите, ако никога не е имало свои собствени, ако не е познало удоволствието една по една да ги подрежда в библиотеката си.”

Няма значение какви са финансовите ви възможности, част от парите, които заделяте за детето си, трябва да отиват за книги. Ако сте го научили да се радва на четенето, то непрекъснато ще разлиства книгите си. Дори ако му купувате само по пет книги годишно, когато завърши средното си образование, детето ви ще разполага с осемдесет и пет лично негови книги. И това ще е много повече, отколкото доста млади среднисти притежават.

Как да заобича детето книгите?

Едно от най-добрите средства, за да научите детето си да обича книгите и всичко, свързано с тях, е да направите така, че библиотеката и кварталната книжарница да се превърнат в места на удоволствие. Детето ви трябва да смята библиотекарката и книжаря за свои приятели. Личният контакт значи много за децата в предучилищна възраст. И толкова по- добре за вас, ако тези хора познават детето ви и се интересуват от него.

Прочетете приказка за лека нощ!

Дайте им дори допълнителни 15 минути, преди да изгасите лампите и да ги оставите да се отправят към страната на сънищата. Оставете ги сами да изберат книга и после я разлистете заедно с тях. Никое дете не отказва да си легне след уреченото време.

Говорете за това, което четете!

Подобен разговор ще помогне на детето да разбере по-добре книгата, нейните герои и история. Подтикнете го да развихри въображението си, измисляйки нови приключения на любимите си герои. Окуражавайте го също така да разказва само прочетеното, така както го е разбрало. Не го поправяйте ако сбърка сюжета, дайте свобода на писателя в него, който със сигурност би разказал историята различно от това, което е напечатано върху страниците.

Как да изберем най-подходящата?

В днешно време много родители наистина се объркват пред многобройните детски книжки, измежду които трябва да избират. Преди да купите книга или преди да вземете някоя от библиотеката, разгледайте я. Може би най-решаващият критерий при избора на книга е самата майка да я хареса. ,Ако книгата ви „говори“, тя ще говори и на детето ви. Ако не ви харесва, рискувате детето също да не я хареса, когато му я четете. Ето защо не съществува идеален списък от препоръчителни детски книжки – не само детето, но и родителят имат единствен по рода си вкус. Понякога родителите се ужасяват от цените на книгите. Те смятат, че исканата от тях сума е прекалена за произведение, което детето ще прочете само веднъж. Но точно тук се лъжат. Малкото дете може да вземе своята книжка с броилки в леглото си, да разглежда картинките и да ви моли да му я четете в продължение на месеци. Книгата, която то наистина харесва, е като дълго, дълго пътешествие.

Да очакваме ли от децата си да се отнасят към подарените и закупени им книги внимателно, като възрастни – да не ги прегъват, да не ги цапат и да не ги късат ?

Замисляме ли се, когато купуваме играчка на детето  дали ще я пазят, дали ще  я цапат, дали ще я счупят?  Не разбира се.  Напълно подготвени сме за грубо отношение към нея. Всъщност колкото по-обичана е една играчка, толкова повече злополуки ще преживее тя. Защо да не реагираме по същия начин и за книгите? Именно това трябва да направим. Ако непрекъснато повтаряме на детето си да не ги цапа, да не ги намачква, да не ги драска ние го караме  да се чувства неудобно с тях, по-скоро да се притеснява вместо да им се радва.

 Къде е подходящо да съхраняваме детските книжки?

Добре е да осигурите рафтове за библиотеката на детето. Най-лесно е да се разположат на пода  дъски, съобразени с големината на книгите. Подобна конструкция е особено подходяща за деца в предучилищна възраст, защото техните книги често са големи и не се вместват в обикновена библиотека.

Книгите могат да окажат огромно влияние върху детето. Когато му четете, това остава запечатано в паметта. В „ Изкуството да бъдеш родител”, Д-р Фицхю Додсън разказва за една анкета, чиито резултати показали, че децата, на които са чели приказки, когато са били съвсем малки, имат по-добър успех в училище от другите.

Детството е кратко. Не можете да четете броилки на десетгодишно дете. То е задминало този стадий. Ако не сте му ги чели, когато е било малко, вече никога няма да ви се представи случай. Затова умният избор ще е решаващ за възпитанието и развитието му.

Вдъхновете децата четат.